Коефициентът на емоционална интелигентност или EQ показва колко способен е човек да успее в живота. Терминът за първи път е използван през 80-те години и днес резултатите от EQ са също толкова важни, като тези от теста за интелигентност.
Според учените, които изучават човешкия мозък, висок EQ означава, че човекът е самоуверен, наясно със себе си и успешно преминава през емоционални трудности. Този коефициент често се свързва директно с шанса на някого да успее на работното място и в личен план. Някои компании дори вече предлагат такива тестове при избор за дадена позиция.
Първият IQ тест пък е създаден от Алфред Бине в началото на 20-и век и от тогава са въведени множество промени и изменения в концепцията. В днешно време коефициентът на интелигентност се измерва с помощта на стандартизирани въпроси, които носят определен брой точки.
Докато IQ тестът измерва логиката, познанията и математическите умения у човек, много хора смятат, че не е правилно с него да се дава оценка и на креативността и емоциите. Все пак често се срещат хора с висок коефициент на интелигентност, които имат трудности в поддържането на взаимоотношения с други хора и водят живот като аутсайдери.
Така например децата с аутизъм често имат висок IQ, но е известно, че се затрудняват да комуникират нормално. Поради тази причина са измислени тестове, които дават оценка по други критерии и не се ограничават само до логика и решаване на проблеми.
EQ тестовете стават все по-популярни в работната среда, тъй като някои работодатели разчитат, че така ще получат по-ясна представа за способностите на кандидата за работа. Някои психолози пък смятат, че нито EQ, нито IQ тестовете са достатъчни, за да се оценят човешкото поведение и ум.
Недостатъкът на EQ тестовете е, че хората осъзнават, че изпитват емоционалните им способности и за разлика от IQ теста, където въпросите имат по един верен отговор, тук всеки може да излъже. Така в крайна сметка резултатите показват това, което човек смята, че работодателя му иска да види.