Скалния кът претворява в градината съчетанието между растения и скали в природата. Присъствието му в един двор или парк придава стил и колорит. У нас обаче, той често е неестествен и се превръща в кич. Подходящи места за неговото изграждане са около плочници, веранди, барбекюта, в периферията на градината и на места с по-голяма денивелация, в никакъв случай в центъра на градината.
Първо трябва да се уточнят неговите височина, големина и форма. Височината и големината зависят от разстоянието между него и най-важните гледни точки, големината на двора, дали той скрива или не красиви гледки и елементи. Височината е добре да не надвишава една трета от разстоянието, от което се възприема. В по просторни дворове може да се направят по – големи скални кътове. Формата е добре да е вписана в линиите на растителността и архитектурните елементи. Добре е да е раздвижена, като наподобява естествен пейзаж, за предпочитане е с нечетен брой върхове. При възможност може да се изградят била и дерета .
Основни градивни елементи са камъните и растителността. Те трябва да се разполагат така, че да се подчертават, а не скриват един друг. Първо се уточнява видовия състав на растителността. Избират се акценти – видове с чадъровидни, колоновидни, кълбовидни и други интересни форми. За заден план се използват по – високи , а за преден план по ниски растения. Препоръчително е да има видове с различни цветове на листата и на цветовете. Може да изберете и растения примерно предимно със сиво – синя гама на листата. При алпинеумите / вид скални кътове / се използват растения с алпийски произход.
Започва се с оформянето на хълмове от почва. После се изгражда скелет от едри камъни и растения.Първо се засаждат или определят местата на растителните акценти. После се редят каманите. Най добре е те да имат еднакъв цвят и структура. Започва се от едрите, като всеки камак внимателно се оглежда и му се избира лице , което се поставя срещу основната гледна точка . Каманите се заравят леко в пръстта и се допират един до друг, с кокото може по незабележими фуги. Всеки камък трябва да си има легло, на което да стои здраво и неподвижно. Те може да се скрепят с циментов разтвор, където няма да се вижда, или където може да се зарие с пръст. След като сте приключили с по едрите се започва с по дребните скални късове. Те трябва да се редят, така че да се оставят тераси и ниши така че да могат в тях да се засадят растения и да се задържат почвата и ценната влага. Водещото при реденето е камъните да се подредят така , че да няма тежки струпвания и да са разпределени сякаш случайно, което им придава естественост.
Сега идва ред и на по малките растения. Те се засаждат на групи от по няколко растения от един вид на една тераса. Стремежът е да се получи едновременно баланс и контраст на цветове и форми. Подходящи растения за скалния кът са : палмоволистен явор, смарагдова туя, кълбовидна туя, коничен смърч , ериковидна туя, клек, азалия, лавандула, спирея, потентила, някои видове астри, котонеастер, лоницера, евонимус, хоста, мащерка, карамфилчета, седум, алпийска роза, флокс, рожец, ерика и много други.
В заключение можем да кажем, че при озеленяване на градини скалният кът е основен акцент, но трябва да се има в предвид, че той не е подходящ за всички места и дворове