Оцветените в различни нюанси на синия цвят политически партии си направиха референдум. С други думи, предварителен избор за кандидати за кмет на столицата и президент на републиката. С по-други думи, преброяване на твърдия електорат и дали дивите зайци са на изчезване. Още преди 1300 години хан Кубрат е показал нагледно какво става с една пръчка и с един наръч. Отдавна синята идея, каквото и да означава това понятие сега, е изчезнала. Синята идея, която преди много години обедини един цял народ и му даде посока. Синята идея, която под скритото мото „свобода, равенство, братство” запрати в историята един цял обществен строй. Синята идея, в която повярваха всички българи, че ще им се случи нещо хубаво и розово. Синята идея, която вече е забравена от нейните създатели, а новопосинелите политици не са и чували за нея. Вече никой не мисли за нея. Вече никой не държи на нея. Вече и за евтини рекламни политически трикове не се използва. Тя е погребана. Някъде в дълбините, под пошлите борби за политическия кокал, под стремежа за политическо живуркане и благоденствие, под това да гледаме как някой друг вади горещите кестени от затъналата ни от кризи страница. В този аспект организирания референдум не предлага нищо повече от това, да се види къде и на какво място синята коалиция се намира в политическия живот на страната. Трябва да има прах в очите. Трябва да има някаква дейност. Трябва електората да види, че се работи в негов интерес. Трябва да се разбере, че се държи на мнението на избирателя. Появиха се и някакви резултати от проведения всенароден референдум. Колко са актуални и информативни дори анализаторите на организаторите му трудно ще определят. Едни с патос казват, че било голям успех за коалицията, други цитират заучени слова и избягват да казват лъжливи истини.
Добре, преброиха се. И без този референдум се знае какво ще се получи. Знае се, че синята коалиция няма да спечели. Няма нужда да се трепе за лудо. Вместо да търсят калпавата ромска ракета, сложила прът в добре смазаната синя машина, да се анализират политическите конюнктури на този етап и да се вземе трезва политическа позиция. Вместо да се явява като крайна опозиция и да работи на принципа, който не е с нас е против нас, синята коалиция да прецени ползите и последствията от заемането на евентуална положителна позиция зад гърба на кандидата, който ще спечели тези избори. Нищо, че ще е независим или от друга партия. В това няма нищо срамно и страшно. Това ще покаже, че има реални преценки в щаба на коалицията за възможностите на всички партньори, че са загърбени вътрешно-политическите разногласия, че има израстване в политическото мислене до национален мащаб, че се работи за благоденствието на народа. Опозицията не е само за да открива и разтръбява грешките на управляващите. Тя трябва да работи и помага на управляващите. Само така се постига единство и просперитет на една нация.