Живеем в един забързан свят, в който всеки се опитва да се надпреварва с времето. Тичаш за работа, бързаш за ангажименти, гониш крайни срокове. Бързаш и сякаш след всяка изминала минута ти остава все по-малко време и чувстваш, че няма да стигнеш навреме. Използваш всякакви нови супермодерни технически средства, само и само да можеш да откраднеш някоя друга минутка от времето.
За къде бързаш така човече? Кое е това толкова важно нещо, което не може да почака една минутка?
Една минутка, в която да си поемеш въздух и да си кажеш спри и помисли – нищо страшно няма да се случи, ако открадна тази минутка за себе си. Тя си е само моя и ще правя с нея, каквото си поискам. Проблемът е, че сме се превърнали в многофункционални роботи и ни е трудно да изключим машината дори и за момент. Защото във всеки един момент ни засипват хиляди мисли за нещата, които имаме да вършим и от които и за миг не можем да се отървем.
И пак се питам за къде така бързаме? Дали не се оставяме на течението да ни води или просто се опитваме да избягаме от себе си и от собствените си мисли?
Искам да мога да спра за миг и да си отговоря на този въпрос. Но ето времето пак ме притиска.
Искам да мога поне да забавя темпото. Но как, като всичко около мен се движи с бясна скорост. Ако аз забавя темпото, времето ще забави ли своя ход? Не мисля. И все пак остава въпроса: За къде бързаме толкова? Може би в отговора на този въпрос се крие ключа към намирането на спокойствието.
Мисля си, че да откриеш спокойствието е въпрос на избор, който не винаги е лесен, но пък ти дава възможност да живееш пълноценно и да усетиш истинския вкус на живота. Да се хванеш здраво за него и да не го оставиш да премине покрай теб, като свръхзвуков самолет и дори да нямаш възможност да го видиш пък, камо ли да го усетиш.
Как търся аз спокойствието?
Опитвам се да търся удоволствие във всяко нещо, което правя. Вярно е, че е трудно особено в момент на криза, но пък не е невъзможно да намериш радост и в най-малките неща.
Опитвам се да се откъсна поне за един час на ден от средствата за комуникация – GSM, компютър, телевизия и др. Дори съвсем спрях да гледам телевизия. Мислех си, че не е възможно, но е факт. И това, което ме изненада най-много е, че въобще не ми липсва, дори се чувствам много по-добре.
Опитвам се да се наслаждавам на природата – разходка вечер е чудесна идея и е много приятно.
Опитвам се и да спортувам – действа много ободряващо и зарежда батериите на машината за дълго време.
Вярно е казвам опитвам се, защото ми е трудно, но пък не е невъзможно. И това не е универсална рецепта за намиране на спокойствието. Това е моята борба с времето и начин да открадна минутка за себе си.
Открадни и ти своята минутка време!! Заслужаваш я!!