В продължение на векове стените, изградени на принципа на дървена рамка били покривани с три пласта мазилка, поставена върху напрежните летви. Всеки строител преди 1940 година е виждал ефекта от това при нужда от ремонт или реконструкция. Първият слой мазилка се поставял между напречните летви, разстоянието, между които трябва да е около 2 инча. Върху него се поставял вторият слой, които се използвал за изравняване, а накрая третият, най-горен слой доуформял гладка стена. Това бил доста трудоемък и отнемащ доста време процес.
Гипсокартонът бил открит през 1916 година от американската гипсова компания. В началото представлявал гипс излят между два хартиени панела, което му позволявало бързо да бъде закрепян към рамката на стената и да бъдат запълнени фугите между отделните панели, което позволява да бъде изградена цялостна стена. Въпреки качествата си гипсокартона не се установява стабилно на пазара.
По време на Втората световна война осезаемо се усеща липсата на достатъчна работна ръка, а старите методи за стойтелство са крайно тромави и трудоемки. Американското правителство и индутрията откриват в продукта на американската гипсова компания решение на проблема.
Само за няколко години изникват хиляди домове построени с гипсокартон. Гипсокартонът бързо измества старите методи за стоителство като преимуществото му е в това, че той е евтин и лесен за монтиране. Все повече и повече хора имат възможност да изградят своя дом или друга конструкция на по-изгодна цена.