Разбира се, че винаги съм знаел какво е Лаваца – световно известна марка кафе. Явно италианска – започва с “ла” и завършва на “а”. Нещо като “Ла матина”. Сигурно не случайно двете марки са изложени на един и същи рафт в кварталния супермаркет. Само че, нещата около имената на тези марки се оказаха малко по-сложни и доста по-интересни. Компанията за кафе и какао с находчивото име „Ла матина” – на италиански “сутринта” – се оказа, че въобще не е италианска, а Lavazza се оказа, че е собствено име. Име на италианска фамилия. По точно на цял един клан, прославил се по света като един от най-добрите производители на кафе и на машини за кафе. И макар “Лаваца” за милиони хора отдавна да означава единствено “кафе”, това, всъщност, е името на един предприемчив Луиджи. Както Джони Уокър не е името на симпатичното крачещо човече, а на друг един предприемчив Джони от Шотландия. Общото между Луиджи и Джони – освен, че и двамата са могли да гледат в бъдещето през ХІХ век – е в това, че и двамата са започнали пътя си в мънички дюкянчета, които ние някога наричахме “бакалници”, където и двамата са се отдавали на една и съща страст. Страстта да смесваш, за да получаш нещо ново. Нещо, чиито вкус и аромат все още не са познати на никого. Само че, ако около Джони във всяка втора къща шотландските мъже от векове са си правели уиски, то най-близката плантация за кафе била поне на пет хиляди километра от Торино, където на улица Сан Томазо било дюкянчето на Луиджи. Но очевидно Луиджи Лаваца и неговите наследници разбирали от кафе много повече и от плантаторите, и от търговците на кафе, а и имали наистина изтънчен вкус, защото днес тяхното “Лаваца” е титулувано като “любимото кафе на Италия”. А ръководството на компанията (правнуците на Луиджи Лаваца) ни уверява, че от 20 милиона италиански семейства пиещи кафе, 16 милиона си купуват “Лаваца”. В момента компанията внася кафе от Южна Америка – Бразилия и Колумбия, от Централна Америка – Гватемала, Коста Рика и Хондурас, от Северна Америка – Мексико и САЩ, от Азия – Индонезия и Виетнам, от Африка – Уганда и е много по-лесно да се каже с кого “Лаваца” не търгува, отколкото да се изброят всички нейни търговски партньори. А износът на продуктите на Лаваца се отправя към повече от 80 (осемдесет!) страни по света.
Като към всичко това добавим, че на фамилията Лаваца дължим създаването, производството и разпространението на машините за кафе еспресо (включително и такива, предлагащи кафе за офиса), няма да се учудим, че печалбата на компанията за 2008 е почти един милиард евро.
И ако се питате кога ли в България ще има фирма с такива приходи, мога веднага да ви отговоря. Когато в някоя бакалничка се появят българските Луиджи и Джони, които с имената на фамилиите си ще оставят спомен не за себе си, а за онова неповторимо, което са създали.