Всяка една социална мрежа по същността си е констелация от отделни единици – най-вече отделни индивиди или съвкупности от такива, обединени помежду си чрез характерни идеи, светоусещане, облага, приятелство, нагласи или други съвместни за тях характеристики. терминът социална мрежа съществува отдавна в историята на човека. В основата на социалната мрежа са залегнали взаимоотношенията между хората и връзките помежду им, връзки от най-различен и комплексен характер. Самото понятие съществува още в древността. Първична и естествена връзка между хората, освен родствената, е била разменната. Съществена част от живота на хората е бил концентриран около този тип отношения – „аз давам, ти даваш”. Така хората са осигурявали оцеляването си и са получавали изгода един от друг. От гледна точка на тази размяна връзките са били реципрочни, всичко е било строго регулирано. По-късно, базирайки се на принципа на размяната, връзките между хората постепенно стават по- комплексни и започват да придобиват съвременният си вид. Днес основите на социалните мрежи са многобройни – почти всяка отделна институция сама по себе си е тип социална мрежа. Най-простото обяснение за това е, че тя е изградена от хора със подобни интереси, имащи общи или сходни цели и ангажирани с обща дейност. Ако анализираме да речем един университет: две главни групи – студенти и преподаватели, ще видим, че и двете групи са ангажирани с наука; областта е обща – образованието; интересът и идеите им се подобни; имаме наличие на отношения и връзки между двете групи. Тези елементи превръщат университетът в социална мрежа. Ако разсъждаваме по- задълбочено в този случай също може да се говори за размяна – продукт на размяната са познанията, а обменът им е реален, налице е посока и траектория. За да дефинираме един обект като социална мрежа, има още един елемент: информацията. Във всяка социална мрежа се разменя информация, която е от значение за участниците. Тази информация може да е както лична, също така и обща в зависимост от типа на тази социална мрежа и нейната същност. Тя създава фундамент за контакти между хората и още повече задълбочава техните общи интереси. И тук налице е размяна, а продуктът на тази размяна е нематериален.
Ако направим справка в интернет и ползваме да речем Гугъл, за да потърсим информация относно „социална мрежа”, върнатите резултати, които намираме са много интересни и разнообразни, което само по себе си доказва, че терминът е доста обширен по своето значение. Намираме информация за селскостопанска социална мрежа, за социалната мрежа на любители на спорта, деца и родители, Фейсбук… Всичко това излиза под зададено търсене с параметър «социална мрежа» и резултатите изобщо не се изчерпват с тези няколко примера. Самият интернет сам по себе си представлява една социална мрежа, даваща много перспективи пред потребителите си – както в сферата на общуването и връзките между индивидите, така и по като възможности за реализация и т.н. Друг интересен факт е, че „жените доминират по активност в социалните мрежи в България”. Дори и по-малко като брой от мъжете, по една или друга причина жените, като потребители на социалните мрежи, се оказват доста по-активна част от населението и показват по-силна нагласа за комуникация и обществени контакти. Явно нежният пол се оказва по-отворен към новостите и възможностите на модерния свят.
Обществото достига висок ръст в еволюцията си. Индивидите не представляват само самостоятелни индивиди, а населяват един съвременен и свръх- модерен свят, предлагащ на потребителите и клиентите голямо разнообразие продукти от всевъзможен характер. Социалната среда е обогатила своите характеристики и се е превърнала в комплексно и нееднозначно понятие.